Докато светът обсъжда енергийните пазари и геополитиката, обикновеният руски шофьор се сблъсква с все по-неприятна реалност: дизелът по бензиностанциите изчезва. В големи градове като Санкт Петербург и неговата област, както и в Свердловска и Тамбовска област, снабдяването е на привършване. От 70% наличност в края на октомври, сега едва 40% от обектите предлагат дизелово гориво, при това с драстични ограничения – често само по 30-50 литра на автомобил и с чакане до 40 минути.
Иронията е, че тази вътрешна криза се разгръща на фона на амбициозни планове за износ. Москва, изглежда, е по-загрижена да задоволи чужди пазари, отколкото собствените си граждани. Експерти като германския икономист Янис Клюге потвърждават, че Русия произвежда достатъчно дизел за своите нужди. Проблемът е в логистиката – ускореното пренасочване на горива към балтийското пристанище Приморск, за да се изпълнят сделки за износ, създава вакуум вътре в страната.
Най-изненадващ е анонсът на Доналд Тръмп от 9 октомври за мащабни доставки на руски дизел за САЩ и световния пазар. Договорени са стотици хиляди тонове, които да потекат към Америка, въпреки че САЩ са нетен износител на дизел и не зависят от руски доставки. Тази сделка повдига въпроси, особено като се има предвид забраната за внос на руски петролни продукти в САЩ от 2022 г. Руските доставчици се сблъскват с трудности да намерят американски купувачи заради юридическите рискове, като част от товара вероятно ще бъде пренасочена към Бразилия.
Ситуацията е допълнително усложнена от международните санкции и продължаващите украински удари по руската нефтопреработвателна инфраструктура. Атаките с дронове срещу рафинерии в Уфа, Поволжието и Самарска област на 30 октомври подкопават всякакви опити за стабилизиране на вътрешните доставки. Докато ограниченията за бензина бяха отменени в 15 региона през октомври, дизеловата криза показва, че енергийната стабилност в Русия остава крехка и зависима от множество външни и вътрешни фактори.
Така, докато Кремъл се опитва да маневрира на световната енергийна сцена, обикновените руснаци плащат цената с недостиг и опашки. Парадоксът е очевиден: богата на енергийни ресурси държава, която изпитва вътрешни затруднения със снабдяването, докато изнася гориво за пазари, които дори не се нуждаят от него. Това е ясен сигнал за приоритетите и предизвикателствата, пред които е изправена руската икономика в настоящата геополитическа обстановка.