Въпросът за това как държавата третира големите търговски вериги е обект на постоянен дебат, но според експерта Румен Гълъбинов подходът трябва да бъде изключително внимателен. В интервю за националното радио икономистът подчерта, че прекомерният натиск чрез фискални мерки крие сериозен риск от блокиране на нови капиталови потоци към българския пазар.
Основната тревога на Гълъбинов е свързана с плановете за налагане на данък върху свръхпечалбата, заложен в бюджетната рамка за 2027 година. Идеята, че компаниите могат да бъдат обект на допълнително облагане в размер на 33%, може да изпрати погрешен сигнал към международните инвеститори, които търсят предвидимост и стабилност, а не кампанийни наказателни мерки.
Вместо да се фокусира върху еднократни данъчни удари, държавата трябва да заложи на регулярни и прозрачни проверки. Икономистът отбелязва, че институционалният контрол е полезен инструмент, стига той да не се превръща в политически инструмент за натиск по време на изборни или бюджетни цикли. В същото време се очаква ценовият натиск върху хранителните стоки да остане устойчив, което налага по-адекватни решения.
Едно от конкретните предложения на Гълъбинов за облекчаване на потребителите е ревизия на ДДС ставките за храни и лекарства. Според него България остава в изолация спрямо останалите страни от еврозоната, където данъчната тежест върху стоките от първа необходимост е значително по-ниска, което директно влияе върху покупателната способност на населението.
Що се отнася до бюджетните приходи, експертът е скептичен дали заложените 800 милиона евро от новия данък върху свръхпечалбата ще бъдат реално събрани. Ако тези очаквания не се оправдаят, държавата ще се изправи пред трудното предизвикателство да покрива дефицита си от 4,3% чрез алтернативни източници, което може да натовари допълнително фискалната система.
В дългосрочен план Гълъбинов съветва страната да промени структурата на своята икономика, като постави акцент върху инвестициите, а не върху потреблението. Въпреки че държавният дълг остава под критичния праг от 60% от БВП, темповете на неговото нарастване трябва да бъдат овладени, за да се осигури устойчиво развитие в рамките на еврозоната.