Трагедията на хората, които са дали живота си в опит да избягат от Източния блок през българските граници, остава една от най-мълчаливите страници в нашата близка история. Дори десетилетия след падането на Берлинската стена, имената на жертвите остават анонимни, а точният брой на загиналите е обект на различни източници – оценките варират от 375 до близо две хиляди души.
Именно този болезнен пропуск в паметта се опитват да запълнят Борис Мисирков и Георги Богданов със своя проект „Пътуващият паметник“. На 15 май в столичната галерия Monument ще бъде представена работа, която не просто документира миналото, но и търси начин да го направи осезаемо за съвременния зрител.
Проектът е резултат от тригодишен труд и представлява динамично преживяване. В него са интегрирани 14 черно-бели снимки от пограничните зони, архивни видеоклипове и макет на бъдеща скулптура. Преди да достигне София, изложбата вече гостува в Болцано, Италия, както и в градове като Русе, Смолян и Каварна, преминавайки и през залите на Новия български университет.
Кулминацията на инициативата ще бъде изграждането на мащабна бетонна структура в реални размери (5,3 на 12,2 на 0,9 метра). Замислена заедно с архитекта Петър Торньов, скулптурата интерпретира образа на традиционен родопски каменен мост. Однако този мост е разкъсан – от едната страна той е стабилен, но постепенно се разпада на фрагменти, които зависват в празнотата, без да достигнат до отсрещния бряг.
Тази архитектурна метафора символизира както прекъснатите животи на търсещите свобода, така и изгубените връзки между България и нейните южни съседи по време на социализма. Тя е напомняне, че пътят към свободата често е бил зазидан с бетон и철ица.
Бъдещият дом на паметника е край републиканския път II-86, близо до граничния пункт Рудозем-Ксанти. Мястото е избрано стратегически, за да напомня на всеки преминаващ през Беломорския проход, че някога този естествен коридор е бил зона на опасност и смърт.
Финализирането на скулптурата е планирано за ноември 2026 година, след което тя ще бъде официално дарена на община Рудозем като вечен символ на паметта и човешката надежда.