В свят, разкъсван от конфликти, природни бедствия и икономическа несигурност, България през 2026 година изглежда по-разделена от всякога. Културата, която по дефиниция трябва да бъде обединителен център, днес се е превърнала в истинска фронтова линия. Вече не спорим само за естетика, а за самите основи на нашето общество – от това какво представлява изкуството до въпроса чии интереси обслужват държавните фондове, докато вековни институции се борят за оцеляване.
За десети пореден път се дава старт на едно от най-значимите допитвания, което цели да постави огледало пред обществото ни. На символичната дата 10 ноември започва търсенето на Културното и Некултурното събитие на годината. Този избор не е просто поредната класация, а опит да разберем накъде вървим – към духовен прогрес или към опасен регрес, умело маскиран като патриотизъм.
Списъкът с номинации за културен триумф през изминалите дванадесет месеца е внушителен. В него блестят музикални постижения като победата на Дара на „Евровизия“ и виртуозните концерти на световни величия като Кирил Петренко, Хатия Буниатишвили и Брин Терфел със Софийската филхармония. Визуалните изкуства ни пренасят от магичния свят на Гийермо Лорка до монументалните форми на Павел Койчев и мистериите на изложбата „Забравените божества“. Не липсват и исторически моменти с огромна национална тежест, като дългоочакваното завръщане на костите на цар Самуил в родината.
Театралният живот предлага истински празник с Вагнеровия фестивал, постановката „Физика на тъгата“ и мащабния спектакъл „Вакханки“, обединил артисти от България, Гърция и Великобритания на древната сцена в Епидавър. Наред с тях, номинацията на Рене Карабаш за международния „Букър“, оперната магия на Надин Сиера в Пловдив и цигулковото майсторство на Лия Петрова под диригентството на Томас Зандерлинг очертават една година на високи постижения. Киното също заема своето място чрез документалния разказ за българския Чернобил, който търси истината под пластовете на времето.
В противовес на тези успехи, годината не премина и без своите „антисъбития“, които предизвикаха бурни дискусии. Общественото недоволство бе провокирано от огромни държавни субсидии от Национален фонд „Култура“ за поп кариери, както и от политически инициативи за нови закони, засягащи езика и чуждестранното влияние. Разгорещените спорове около неделните хора в сърцето на столицата пък се превърнаха в метафора за сблъсъка между традиция и модерност в публичното пространство.
Всеки има право да даде своя глас до края на декември 2026 г., като може да предложи до пет културни и три некултурни събития. Номинации се приемат на официалния електронен адрес на организаторите, придружени от кратка аргументация. Резултатите ще бъдат обявени в първите дни на 2027 година, като те ще послужат за равносметка на това, което сме съградили или разрушили в духовен план през изминалия период.